Изложба с творби на Драган Даниилов - ЖЕРАВНА

ОТКРИВАНЕ НА ИЗЛОЖБА С ТВОРБИ НА ДРАГАН ДАНИИЛОВ ОТ ФОНДА НА ХГ "ПРОФ. ИЛИЯ ПЕТРОВ" -ГР.РАЗГРАД В ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ "ХРИСТО ТОДОРОВ" -С. ЖЕРАВНА

Драган Даниилов Йовков е роден на 27 октомври 1873 г. във възрожденския град Котел. Учи и завършва гимназия във Варна, където под влияние на своя учител Антон Митов се посвещава на рисуването. Там съдбата го среща със съученика му Георги Митов (брат на Антон Митов). Приятелството между тях поражда и неистово желание да тръгнат заедно по пътя на изкуството.

През 1893 г. двамата приятели заминават за Казанлък, където живее брата на Георги  - Борис Митов. Той ги насочва към Торино-Италия, Художествена Академия „Албертина”. Там Даниилов е ученик на видния италиански портретист и майстор на голото тяло Джакомо Гроссо, както и на пейзажистта Андреа Таверние. Драган Даниилов се формира като живописец под въздействието на италианския веризъм, поемайки пътя на реалистичното, демократично и хуманистично изкуство. Дипломната му работа „Лукреция Романа” получава сребърен медал.

През 1896 година Даниилов се завръща заедно с Г. Митов в България. Така започва вторият период в творческото му развитие, когато той приема и попрището на учител по рисуване – най-високото място в това време за един художник с висше образование.

Пътищата на двамата спътници се разделят -Драган Даниилов учителства в Разград, а вторият в Априловската гимназия в Габрово. След смъртта на своя приятел, Драган е дълбоко подтиснат, посвещава много спомени – стихове на Митов и до края на живота си остава в Разград. Стиховете писани през целия му живот са отражение на осъзнатата му духовна задълбоченост, привидно суров и силен характер. Пише по време на войните, в които участва, посвещава голям брой стихове и на любимата си Еленка.

Особено място в творчеството му заемат военните му рисунки и живопис от Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни.

Навлязъл в третия период на своето творческо развитие, Даниилов рисува много портрети, които се сливат по идейните си търсения – дълбокия психологизъм и човечност.  Те проектират сложното живописно развитие на автора от академичния реализъм до неговия своеобразен дивизионизъм. Портретът остава най-характерен за неговото живописно дело.

Съдбата го свързва с Разград, благодарение на силната си воля и работоспособност, Драган Даниилов оставя незаличими следи в обществения живот на града. През периода 1934-1935 г. е кмет на Разград и под негово ръководство градът придобива европейски вид. Три години е и директор на разградската гимназия „Екзарх Йосиф I”.  Той е един от създателите на Градския парк и колодрум, на Колоездачния съюз, в същото време допринася и за прожектирането на кинематографски филми в Разград.

Докато за своите съграждани той е педагог, суров и затворен човек, защитник на прогресивните учители и ученици в гимназията, за себе си и своите близки той е чувствителния и неудовлетворен художник. Неговият художествен почерк, който няма повторение в нашата живопис остава неразбран.

Оскърбен, разочарован, с отслабено зрение, той умира на 23.08.1948 г. във Варна при сина си проф. д-р Даниил Даниилов – лекар по очни болести. По желание на художника тялото му бива пренесено в Разград и почива в плодородната земя на Лудогорието.

В експозицията са подбрани 30 творби на автора, които отразяват творческото му развитие през годините – пейзажи, натюрморт, автопортрети, портрети на членове на семейството му и близки до него хора. Колорита на повечето е изразен с маслени бои, а няколко от тях са със сух пастел.